Свиленград (Svilengrad)
Свѝленград е град в Южна България, административен център на община Свиленград, област Хасково. Градът се намира в близост до границата с Турция и Гърция. Населението му е около.
Свиленград се намира в непосредствена близост до точката, където се събират трите държавни граници – на България, Гърция и Турция. Отстои на около 70 km, 150 km и 300 km югоизточно, съответно от Хасково, Пловдив и София, на 2 km северно от гръцката и на 14 km северозападно от турската граница, на 30 km и 265 km северозападно, съответно от Одрин (Едирне) и Истанбул. Свиленград е една от входните врати на България.
Свиленград е разположен по двата бряга на река Марица, в нейната долина, ограничена от Източните Родопи и Тунджанския масив в частта му Бранница (Сакар планина). Тук е налице един дълъг и оформен пролом, който започва от Симеоновград и свършва при Одрин. Проломът е последица от тектонични явления, но се е оформил и продължава да се оформя от течението на Марица. В края на плиоцена, поради хлътване на Бяло море, се е засилила и регресивната ерозия на реката. В пролома се откриват тераси от някогашното по-високо ниво на Марица. В Горнотракийската низина се наблюдават и съвременни промени поради тектонични явления.
Релефът от двете страни на пролома при Свиленград се очертава от издигащите се Източни Родопи и на север от Сакар планина. Източните Родопи на юг се ограничават от тясната долина на река Арда, най-високият връх е Шейновец – 704 m.
Река Марица в пролома има малко притоци, по-големи и постоянни са река Съзлийка и река Олудере, другите реки са малки и през лятото пресъхват. В дългия Маришки пролом реката тече бавно из нешироко и често запълнено с пясъци корито и е образувала много пясъчни острови.
Двата големи квартала на Свиленград, Канаклия (от тур. предградие) и Бандърлия (от тур. благородник), са разположени върху свлачището на река Канаклийска (Сухата река) при вливането ѝ в Марица. По-голямата, висока част на квартал Канаклия е върху чакълестата част на това свлачище, към юг кварталът е върху ситните му наносни пясъчни материали, както и Бандърлия. Третият квартал на града, Гебран (от тур. неверник / християнин), който е и най-малкият, е разположен върху слабо издигната земя в заливната долина на Марица и когато нивото на реката се повиши в миналото е бил заливан.
В климатично отношение Свиленград и околността му до Харманли спадат към преходно средизимноморската климатична област в България. Температурните условия се характеризират със следните показатели:
* януарските температури са над нула градуса, с около 2,5 °C по-високи от тези в Горнотракийската низина (преходната континентална област)
* юлските температури са също високи, но годишната амплитуда е по-малка в сравнение с тези в преходната континентална област.
Свиленградско-Одринската област се приближава към средизимноморския климат, където годишната амплитуда е под 20 °C.
Свиленград се намира в непосредствена близост до точката, където се събират трите държавни граници – на България, Гърция и Турция. Отстои на около 70 km, 150 km и 300 km югоизточно, съответно от Хасково, Пловдив и София, на 2 km северно от гръцката и на 14 km северозападно от турската граница, на 30 km и 265 km северозападно, съответно от Одрин (Едирне) и Истанбул. Свиленград е една от входните врати на България.
Свиленград е разположен по двата бряга на река Марица, в нейната долина, ограничена от Източните Родопи и Тунджанския масив в частта му Бранница (Сакар планина). Тук е налице един дълъг и оформен пролом, който започва от Симеоновград и свършва при Одрин. Проломът е последица от тектонични явления, но се е оформил и продължава да се оформя от течението на Марица. В края на плиоцена, поради хлътване на Бяло море, се е засилила и регресивната ерозия на реката. В пролома се откриват тераси от някогашното по-високо ниво на Марица. В Горнотракийската низина се наблюдават и съвременни промени поради тектонични явления.
Релефът от двете страни на пролома при Свиленград се очертава от издигащите се Източни Родопи и на север от Сакар планина. Източните Родопи на юг се ограничават от тясната долина на река Арда, най-високият връх е Шейновец – 704 m.
Река Марица в пролома има малко притоци, по-големи и постоянни са река Съзлийка и река Олудере, другите реки са малки и през лятото пресъхват. В дългия Маришки пролом реката тече бавно из нешироко и често запълнено с пясъци корито и е образувала много пясъчни острови.
Двата големи квартала на Свиленград, Канаклия (от тур. предградие) и Бандърлия (от тур. благородник), са разположени върху свлачището на река Канаклийска (Сухата река) при вливането ѝ в Марица. По-голямата, висока част на квартал Канаклия е върху чакълестата част на това свлачище, към юг кварталът е върху ситните му наносни пясъчни материали, както и Бандърлия. Третият квартал на града, Гебран (от тур. неверник / християнин), който е и най-малкият, е разположен върху слабо издигната земя в заливната долина на Марица и когато нивото на реката се повиши в миналото е бил заливан.
В климатично отношение Свиленград и околността му до Харманли спадат към преходно средизимноморската климатична област в България. Температурните условия се характеризират със следните показатели:
* януарските температури са над нула градуса, с около 2,5 °C по-високи от тези в Горнотракийската низина (преходната континентална област)
* юлските температури са също високи, но годишната амплитуда е по-малка в сравнение с тези в преходната континентална област.
Свиленградско-Одринската област се приближава към средизимноморския климат, където годишната амплитуда е под 20 °C.
Карта - Свиленград (Svilengrad)
Карта
Страна - България
Национално знаме на България |
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на палеолита. Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която създава най-ранните златни украшения в Европа. От античността до Тъмните векове по земите на днешна България се развиват културите на траките, древните гърци, келтите, готите и римляните. С пристигането на славяните през VI век, а век по-късно и на прабългарите, започва процесът на изграждане на българската държавност. През 681 година е основана Първата българска държава, която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под византийска власт. Отхвърля я с въстание през 1185 г. Втората българска държава достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се Османска империя.
Валута / Език (лингвистика)
ISO | Валута | Символ | Significant Figures |
---|---|---|---|
BGN | Български лев (Bulgarian lev) | лв | 2 |
ISO | Език (лингвистика) |
---|---|
BG | Български език (Bulgarian language) |
TR | Турски език (Turkish language) |